Когато съм сама...
Когато съм неистово сама
и само страшни мисли в мен препускат
тогава свеждам ниско своята глава
и виждам само кал...и свойта грозна същност.
Когато съм неспиращо сама
приисква ми се сякаш да ме няма
и сякаш самотата е скала
и силна, и неразрушима, и голяма.
Когато съм нестихващо сама
скалата сякаш е тръмплин за скачане,
за бягство от живота и страха,
за търсене, за смисъл, за обичане.
Когато аз скалисто съм сама,
а падането сякаш е надежда за летене,
тогава търся теб във свойта самота
и ми се иска ти и само ти да си до мене.
© Михи Радкова All rights reserved.
