Radkova (Михи Радкова)
3 1
5.09.2018 г., 17:42 ч.

Когато съм сама... 

  Поезия
544 1 4

Когато съм неистово сама

и само страшни мисли в мен препускат

тогава свеждам ниско своята глава

и виждам само кал...и свойта грозна същност.

 

Когато съм неспиращо сама

приисква ми се сякаш да ме няма

и сякаш самотата е скала

и силна, и неразрушима, и голяма.

 

Когато съм нестихващо сама

скалата сякаш е тръмплин за скачане,

за бягство от живота и страха,

за търсене, за смисъл, за обичане.

 

Когато аз скалисто съм сама,

а падането сякаш е надежда за летене,

тогава търся теб във свойта самота

и ми се иска ти и само ти да си до мене.

© Михи Радкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак ще коментирам: това 16-стишие е много интересно, на втори прочит сега.
    Откривам една затихващост в "неистово, неспиращо, нестихващо, скалисто". И "падането сякаш е надежда за летене"...прекрасно е, прекрасно!
    Благодаря за тази красота!
  • Благодаря!
  • Еха! Колко видове самота! Хареса ми!
  • Много добре развита идея, хареса ми.
Предложения
: ??:??