31 oct 2008, 11:21

Когато съм сама (На Любо)

1K 0 7
Все още, кога остана сама,
изплува пред мен твоят образ...
И започва толкова много да ме боли
и... плача.

Плача за това, което имахме,
за това, което пропиляхме,
за това, което ти сторих
и плача за умрялото НИЕ...

А колко много песни не изпяхме,
и колко много болка в нас гори.
И колко пътища с теб не извървяхме,
и не спира сърцето да кърви...

В кой момент се счупи всичко?
В кой момент съдбата се реши,
че още дълго влюбени
не ще бъдат нашите души?

А така боли ме...
Как да  върна времето назад?
Онази топла есен в парка,
с листата по земята
и скрития, стар влак...

Задружно скъсахме тези моменти.
За Бога, няма връщане назад!
В един стих как мога да разкажа
за "най-милите" на този свят?

В сърцето пазя всяка дума,
всяка ласка, всеки смях.
Обичах те, обичам те, ще те обичам!!!
Но ти прости ми!

Ще плача за теб, за нас... винаги, когато съм сама!


31.10.08

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всяка раздяла е болка...Има нещо хубаво в тази болка и то е , че тогава се раждат най-хубавите стихове! Поплачи си сега ....а утре те чака нова любов!
  • Силен стих...тъжен и красив...
  • Първо трябва да простиш на себе си!
    Поплачи, сълзите измиват душата.
    И пиши!!!
  • Хубаво си го написала! Поздравления!
  • Много болка има тук, усеща се.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...