Все още, кога остана сама,
изплува пред мен твоят образ...
И започва толкова много да ме боли
и... плача.
Плача за това, което имахме,
за това, което пропиляхме,
за това, което ти сторих
и плача за умрялото НИЕ...
А колко много песни не изпяхме,
и колко много болка в нас гори.
И колко пътища с теб не извървяхме,
и не спира сърцето да кърви... ...