Когато съм сама (На Любо)
Все още, кога остана сама,
изплува пред мен твоят образ...
И започва толкова много да ме боли
и... плача.
Плача за това, което имахме,
за това, което пропиляхме,
за това, което ти сторих
и плача за умрялото НИЕ...
А колко много песни не изпяхме,
и колко много болка в нас гори.
И колко пътища с теб не извървяхме,
и не спира сърцето да кърви...
В кой момент се счупи всичко?
В кой момент съдбата се реши,
че още дълго влюбени
не ще бъдат нашите души?
А така боли ме...
Как да върна времето назад?
Онази топла есен в парка,
с листата по земята
и скрития, стар влак...
Задружно скъсахме тези моменти.
За Бога, няма връщане назад!
В един стих как мога да разкажа
за "най-милите" на този свят?
В сърцето пазя всяка дума,
всяка ласка, всеки смях.
Обичах те, обичам те, ще те обичам!!!
Но ти прости ми!
Ще плача за теб, за нас... винаги, когато съм сама!
31.10.08
изплува пред мен твоят образ...
И започва толкова много да ме боли
и... плача.
Плача за това, което имахме,
за това, което пропиляхме,
за това, което ти сторих
и плача за умрялото НИЕ...
А колко много песни не изпяхме,
и колко много болка в нас гори.
И колко пътища с теб не извървяхме,
и не спира сърцето да кърви...
В кой момент се счупи всичко?
В кой момент съдбата се реши,
че още дълго влюбени
не ще бъдат нашите души?
А така боли ме...
Как да върна времето назад?
Онази топла есен в парка,
с листата по земята
и скрития, стар влак...
Задружно скъсахме тези моменти.
За Бога, няма връщане назад!
В един стих как мога да разкажа
за "най-милите" на този свят?
В сърцето пазя всяка дума,
всяка ласка, всеки смях.
Обичах те, обичам те, ще те обичам!!!
Но ти прости ми!
Ще плача за теб, за нас... винаги, когато съм сама!
31.10.08
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Ангелова Всички права запазени
