23 ago 2020, 7:43

Когато създаваме спомени... 

  Poesía » De amor, Otra
578 2 3

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...

 

Когато се връщаме в спомени,
ни става мъничко тъжно
и всеки нов миг подгонен
създава щастие тръпно...

 

                     © Павлина Петрова 

© Павлина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно – може да не си спомням какво точно се е случило... Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било!
    Благодаря ви, че спирате тук!
  • Спомените са нож с две остриета.
    Поздравления!
  • И винаги първо изплуват красивите спомени...
Propuestas
: ??:??