Когато създаваме спомени...

Aug 23, 2020, 7:43 AM

Poetry » Love, Other

577 2 3

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...

Когато се връщаме в спомени,
ни става мъничко тъжно
и всеки нов миг подгонен
създава щастие тръпно...

© Павлина Петрова

Please sign in with your account so you can comment and vote.

pavli (Павлина Петрова)

2020-08-23T18:43:54+03:00

Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно – може да не си спомням какво точно се е случило... Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било!
Благодаря ви, че спирате тук!
palenka (П Антонова)

2020-08-23T18:26:08+03:00

Спомените са нож с две остриета.
Поздравления!
ДИС (Деа)

2020-08-23T17:41:27+03:00

И винаги първо изплуват красивите спомени...