Когато създаваме спомени...

Poetry » Love, Other

752 2 3

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...

Когато се връщаме в спомени,
ни става мъничко тъжно
и всеки нов миг подгонен
създава щастие тръпно...

© Павлина Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pavli (Павлина Петрова)

Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно – може да не си спомням какво точно се е случило... Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било!
Благодаря ви, че спирате тук!

2020-08-23T18:43:54+03:00
palenka (П Антонова)

Спомените са нож с две остриета.
Поздравления!

2020-08-23T18:26:08+03:00
ДИС (Деа)

И винаги първо изплуват красивите спомени...

2020-08-23T17:41:27+03:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0