Когато създаваме спомени...

Поэзия » Любовная, Другая

770 2 3

Когато създаваме спомени,
горим с най-дръзкия пламък
и всяка въздишка отронена
погалва отворена рана...

Когато се връщаме в спомени,
ни става мъничко тъжно
и всеки нов миг подгонен
създава щастие тръпно...

© Павлина Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pavli (Павлина Петрова)

Не залагам на спомена. Той е като губещ кон. Дори и красив, може да ме подведе. Често смесвам спомени и мечтания… и не само… Преплитат се с истински изживявания… Спомням си… Летните звезди нямат нищо общо със студенината на лунния зимен пейзаж… Залпове от светлината на залеза изпълват с пурпурни точици очите… не само моите… Интересно – може да не си спомням какво точно се е случило... Но в мен остават усещанията… как съм се чувствала… Те са следите, че е било!
Благодаря ви, че спирате тук!

2020-08-23T18:43:54+03:00
palenka (П Антонова)

Спомените са нож с две остриета.
Поздравления!

2020-08-23T18:26:08+03:00
ДИС (Деа)

И винаги първо изплуват красивите спомени...

2020-08-23T17:41:27+03:00