Когато те няма
Когато те няма
Птиците летят в небето,
слънцето щастливо грей,
вятър вее по полето,
всичко иска да живей.
Вън природата е волна
и животът си върви,
а душата ми е болна,
някак, пусто е, уви!
Нещо в мене се прекъсва,
безвъзвратно се руши,
сякаш спира ми сърцето
вече живо да тупти
Мисли тъмни се явяват
със настъпващите дни,
хладни чувства ми навяват
за жестоки бъднини.
И тогава вътре в мене
идат спомени кат' ветрове,
те ме връщат в друго време -
на щастливи мигове!
2012г. SRG
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойко Георгиев Todos los derechos reservados
