21 abr 2012, 9:49

Когато те няма 

  Poesía
978 0 1

Когато те няма

 

Птиците летят в небето,

слънцето щастливо грей,

вятър вее по полето,

всичко иска да живей.

 

Вън природата е волна

и животът си върви,

а душата ми е болна,

някак,  пусто е, уви!

 

Нещо в мене се прекъсва,

безвъзвратно се руши,

сякаш спира ми сърцето

вече живо да тупти

 

Мисли тъмни се явяват

със настъпващите дни,

хладни чувства ми навяват

за жестоки бъднини.

 

И тогава вътре в мене

идат спомени кат' ветрове,

те ме връщат в друго време -

на щастливи мигове!                                 

                         2012г.     SRG

 

© Стойко Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??