Когато те видях ...
Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници.
И беше зима, а във миг,
в сърцето ми почука пролет.
И звънна с твоя глас капчук:
"Приятно ми е - твоят полет"
А птиците запяха през нощта
във струните на твоята китара.
И мойта песен с тях се сля,
наистина, наистина бе пролет.
И тази пролет винаги цъфти
в очите ти - когато те погледна.
Без нея аз не знам дали
съдбата е на някому потребна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Златка Петкова Todos los derechos reservados
