26 feb 2007, 9:34

Когато те видях ...

  Poesía
2.9K 0 26
Когато те видях за първи път

Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници.

         И беше зима, а във миг,
         в сърцето ми почука пролет.
         И звънна с твоя глас капчук:
         "Приятно ми е - твоят полет"

А птиците запяха през нощта
във струните на твоята китара.
И мойта песен с тях се сля,
наистина, наистина бе пролет.

         И тази пролет винаги цъфти
         в очите ти - когато те погледна.
         Без нея аз не знам дали 
         съдбата е на някому потребна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...