Feb 26, 2007, 9:34 AM

Когато те видях ...

  Poetry
2.9K 0 26
Когато те видях за първи път

Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници.

         И беше зима, а във миг,
         в сърцето ми почука пролет.
         И звънна с твоя глас капчук:
         "Приятно ми е - твоят полет"

А птиците запяха през нощта
във струните на твоята китара.
И мойта песен с тях се сля,
наистина, наистина бе пролет.

         И тази пролет винаги цъфти
         в очите ти - когато те погледна.
         Без нея аз не знам дали 
         съдбата е на някому потребна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...