26.02.2007 г., 9:34

Когато те видях ...

2.9K 0 26
Когато те видях за първи път

Когато те видях за първи път,
от погледа ти литнаха две птици,
погалиха лицето ми с крила
и върнах ги във твоите зеници.

         И беше зима, а във миг,
         в сърцето ми почука пролет.
         И звънна с твоя глас капчук:
         "Приятно ми е - твоят полет"

А птиците запяха през нощта
във струните на твоята китара.
И мойта песен с тях се сля,
наистина, наистина бе пролет.

         И тази пролет винаги цъфти
         в очите ти - когато те погледна.
         Без нея аз не знам дали 
         съдбата е на някому потребна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...