20 feb 2010, 13:07

Когато те замерват...

  Poesía
1.3K 1 3

Когато те замерват... Избери  
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.

Защо ти трябваше да полетиш?
Замерват с прашки всички волни птици.
(„Русалките”разкъсваха звезди, 
пришиваха в очите им куршуми.) 

Когато те оплюват... Разбери,
не могат и влечугите да литнат... 
Защо по устните стрела кърви, 
убивайки с отровата мечтите?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...