Когато те замерват... Избери
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.
Защо ти трябваше да полетиш?
Замерват с прашки всички волни птици.
(„Русалките”разкъсваха звезди,
пришиваха в очите им куршуми.)
Когато те оплюват... Разбери,
не могат и влечугите да литнат...
Защо по устните стрела кърви,
убивайки с отровата мечтите?
© Василена Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
