Когато те замерват... Избери
със камъните замък да издигнеш.
Не вярвай вече в дребните лъжи,
че мост ни свързва и докосва ни душите.
Защо ти трябваше да полетиш?
Замерват с прашки всички волни птици.
(„Русалките”разкъсваха звезди,
пришиваха в очите им куршуми.)
Когато те оплюват... Разбери,
не могат и влечугите да литнат...
Защо по устните стрела кърви,
убивайки с отровата мечтите?
© Василена Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
