Без теб не бях ли аз мъгла?
Която се разстила по полята.
Жената нежната и мила.
Под повея на самотата.
Не бях ли облак прах.
От вятър разпилян.
Не знаеш туй какво е страх.
Не бях ли просто блян.
Без теб не бях.
Не мога и да бъда.
До теб стоях.
И днес и всеки ден ще бъда.
© Гергана Гочева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »