Jan 20, 2024, 8:58 AM

Когато тегубя

1.3K 3 4

Без теб не бях ли аз мъгла? 

Която се разстила по полята. 

Жената нежната и мила.

Под повея на самотата. 

 

Не бях ли облак прах. 

От вятър разпилян.

Не знаеш туй какво е страх. 

Не бях ли просто блян. 

 

Без теб не бях. 

Не мога и да бъда. 

До теб стоях. 

И днес и всеки ден ще бъда. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Гочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...