Когато телефоните заспят
Когато телефоните заспят
и приливът отмерено тактува
на плажа по разголената гръд,
и кожата ни залез изрисува,
полагаме на пясъка сърца –
гарафи с прекипяло бистро вино,
и лутат се по вените слънца,
разтапят се в сияйна медовина.
Отнася ни любовният поток,
две пухкави власинки от радика.
На лятото преляхме млечен сок,
и с първи сняг на глас да тананика.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светличка Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
