16.07.2022 г., 14:25

Когато телефоните заспят

1.9K 7 19

Когато телефоните заспят

и приливът отмерено тактува

на плажа по разголената гръд,

и кожата ни залез изрисува,

 

полагаме на пясъка сърца –

гарафи с прекипяло бистро вино,

и лутат се по вените слънца,

разтапят се в сияйна медовина.

 

Отнася ни любовният поток,

две пухкави власинки от радика.

На лятото преляхме млечен сок,

и с първи сняг на глас да тананика.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...