25 oct 2021, 10:11

Когато ти вратата си затвори...

1.4K 1 7

Когато ти вратата си затвори

какво почувства? Болка или хлад?

Със безразличие ли ти го стори

или пожертва своя чуден свят?

 

Увяхна ли насила този цвят,

на който си отдавах любовта?

Без твоите мечти и аромат

съдбата подари ми горестта.

 

Все още в мисълта ми е нощта

и как раздялата със ключ изщрака.

Надеждата простена във гръдта

със обич пренебрегната на прага.

 

Безкрайно липсваш ми сега. Тъгувам.

Простил съм аз. В миражи те бленувам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да пребъде независимата любов...
  • Любовта няма нужда от нищо. Любовта е независима. Дали някой отваря или затваря врати, няма значение, никакво
  • Може да се включи и чупене на китара на сцената! Като жертвоприношение, като символ на разбитото сърце! Ако китарата е електрическа още по- добре, защото тогава се получава звукораздирателна микрофония! Звукът от чупенето трябва да бъде в рамките на нормалното, че да не спукаме тъпанчетата на зрителите! Да метнем и някое друго парче от китарата към публиката, без да нараняваме никого, а за спомен! Не е важно да се запомни част от текста на песента, а данданията около нея! Нали е за шоуто!
  • Е, чак пък мания... Но драма трябва да има... нали се превъплъщаваме в роля и ако не от репликите, то поне да впечатлим зрителя с драматично тръшкане по сцената... да не заспят от скука хората, ако ще и двама- трима да са в залата!
  • Навярно, Ирина! Не само да заспиваш с мисълта за любим човек, а и да се събуждаш с мисълта за него, да живее в душата ти!
    Но ако е като в случая, който споменава Румяна, то тогава жалко за сънуващия или може би, не...
    Благодаря ви за коментарите, мили дами!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...