25 окт. 2021 г., 10:11

Когато ти вратата си затвори...

1.3K 1 7

Когато ти вратата си затвори

какво почувства? Болка или хлад?

Със безразличие ли ти го стори

или пожертва своя чуден свят?

 

Увяхна ли насила този цвят,

на който си отдавах любовта?

Без твоите мечти и аромат

съдбата подари ми горестта.

 

Все още в мисълта ми е нощта

и как раздялата със ключ изщрака.

Надеждата простена във гръдта

със обич пренебрегната на прага.

 

Безкрайно липсваш ми сега. Тъгувам.

Простил съм аз. В миражи те бленувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асенчо Грудев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да пребъде независимата любов...
  • Любовта няма нужда от нищо. Любовта е независима. Дали някой отваря или затваря врати, няма значение, никакво
  • Може да се включи и чупене на китара на сцената! Като жертвоприношение, като символ на разбитото сърце! Ако китарата е електрическа още по- добре, защото тогава се получава звукораздирателна микрофония! Звукът от чупенето трябва да бъде в рамките на нормалното, че да не спукаме тъпанчетата на зрителите! Да метнем и някое друго парче от китарата към публиката, без да нараняваме никого, а за спомен! Не е важно да се запомни част от текста на песента, а данданията около нея! Нали е за шоуто!
  • Е, чак пък мания... Но драма трябва да има... нали се превъплъщаваме в роля и ако не от репликите, то поне да впечатлим зрителя с драматично тръшкане по сцената... да не заспят от скука хората, ако ще и двама- трима да са в залата!
  • Навярно, Ирина! Не само да заспиваш с мисълта за любим човек, а и да се събуждаш с мисълта за него, да живее в душата ти!
    Но ако е като в случая, който споменава Румяна, то тогава жалко за сънуващия или може би, не...
    Благодаря ви за коментарите, мили дами!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...