Когато ти вратата си затвори
какво почувства? Болка или хлад?
Със безразличие ли ти го стори
или пожертва своя чуден свят?
Увяхна ли насила този цвят,
на който си отдавах любовта?
Без твоите мечти и аромат
съдбата подари ми горестта.
Все още в мисълта ми е нощта
и как раздялата със ключ изщрака.
Надеждата простена във гръдта
със обич пренебрегната на прага.
Безкрайно липсваш ми сега. Тъгувам.
Простил съм аз. В миражи те бленувам.
© Асенчо Грудев Все права защищены