8 ago 2023, 21:55

Когато тишината ми говори....

  Poesía » Otra
1.4K 5 7

Когато тишината ми говори

и нещо не ни пречи за това,

без думи сякаш ми шепти отгоре

и пиша най-красивите слова.

 

Когато тишината ми пътува

през мен и всичките ми сетива,

тя с възприятията ми общува

и преизпълва моята душа.

 

Когато тишината ме обгръща

и няма никой да я наруши,

желана гостенка във мойта къща,

тя сякаш бъдещето го твори.

 

Аделина Колева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...