8.08.2023 г., 21:55

Когато тишината ми говори....

1.4K 5 7

Когато тишината ми говори

и нещо не ни пречи за това,

без думи сякаш ми шепти отгоре

и пиша най-красивите слова.

 

Когато тишината ми пътува

през мен и всичките ми сетива,

тя с възприятията ми общува

и преизпълва моята душа.

 

Когато тишината ме обгръща

и няма никой да я наруши,

желана гостенка във мойта къща,

тя сякаш бъдещето го твори.

 

Аделина Колева

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...