Aug 8, 2023, 9:55 PM

Когато тишината ми говори....

  Poetry » Other
1.4K 5 7

Когато тишината ми говори

и нещо не ни пречи за това,

без думи сякаш ми шепти отгоре

и пиша най-красивите слова.

 

Когато тишината ми пътува

през мен и всичките ми сетива,

тя с възприятията ми общува

и преизпълва моята душа.

 

Когато тишината ме обгръща

и няма никой да я наруши,

желана гостенка във мойта къща,

тя сякаш бъдещето го твори.

 

Аделина Колева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аделина Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...