25 feb 2009, 16:09

Когато... тогава 

  Poesía
538 0 9

Тополата

ръцете си голи
с облаците сплита,
а моите
протегнати пустеят
и очакват теб.

*

Отива си зимата,
пролет идва
и лято след нея.
Щурчета ще свирят.
Ще ги слушам
отново сама.

*

Когато звездите бледнеят,
щом в напуканото от зора небе
мрака парцалив стане,
тогава си мисля,
че някой ден с теб
ще се срещнем.



© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??