Feb 25, 2009, 4:09 PM

Когато... тогава 

  Poetry
537 0 9

Тополата

ръцете си голи
с облаците сплита,
а моите
протегнати пустеят
и очакват теб.

*

Отива си зимата,
пролет идва
и лято след нея.
Щурчета ще свирят.
Ще ги слушам
отново сама.

*

Когато звездите бледнеят,
щом в напуканото от зора небе
мрака парцалив стане,
тогава си мисля,
че някой ден с теб
ще се срещнем.



© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??