Slaveya (Славка)
116 874
15 ene 2009, 12:50

Когато... тогава 

  Poesía
458 0 6
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
 останах сама!

И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!

А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!

Когато,
вече  спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!
 

© Славка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??