Slaveya (Славка) Slaveya (Славка)
116
Jan 15, 2009, 12:50 PM

Когато... тогава

  Poetry
607 0 6
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
 останах сама!

И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!

А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!

Когато,
вече  спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0