Когато... тогава
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
останах сама!
И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!
А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!
Когато,
вече спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
останах сама!
И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!
А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!
Когато,
вече спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Всички права запазени
