Slaveya (Славка)
116 874
15.01.2009 г., 12:50 ч.

Когато... тогава 

  Поезия
455 0 6
Когато
настъпи нощта
и дъждът се
разплака
от нощното,
когато
бездомник бе
скитащ
с студени нозе
по улиците
гонещи хората...
... тогава
 останах сама!

И задушено крещях със
сърцето си
за любовта,
да се върне отново!!!

А когато
настъпи денят
и слънцето
със своята прелест
се усмихна
от дневното,
то
умиляващо погали
с топли ръце
алеите,
поканили хората...
... тогава
дойде любовта!

Когато,
вече  спокойна,
не виках
от болка
с душата си,
а бях
силна
да замълча
завинаги в нея!!!
 

© Славка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??