29 jun 2012, 10:03

Когато тpевата бе мократа стъпка на Бог

  Poesía
1.9K 0 31

Когато 

тревата бе мократа стъпка на Бог,

чух -

по къща на паяк слиза луда роса...

Тогава -

разбрах, че земята е боса...

а на очите ми -

летните косове...

Когато 

всички макове станаха синьо стъкло,

чух -

вечерта иззад скалите как пропълзява...

Тогава -

тръгнах към теб и нищо не носех...

но на очите ми -

летните косове...

Когато 

прегърна ме тъмното, а аз цялата светех,

чух -

шум от крилата ти, а долу на косача откоса...

Разбрах -

нямам очи...

но прогледнаха слепите косове...

 

посветено 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цялата светиш!
  • ...и аз я чух как пропълзява..Поздравления!!
  • Мисля, че усетих душата ти, когато си го писала...
  • Доста странно писане - явно асоциативно, но и философско (т.е. отнасящо се за повечето човеци) - има ли нещо, което прави нещата нестандартни, значи има много мисли, и повеи на съзнанието, и трепкащи мигове, които не могат да се задържат... Мисля си, че е много добре да виждаме различното, новото, хубавото и да ни хубаво общо, заедно, без да знаем точно какво е мислил авторът, но да чувстваме неговото чувство.
  • Честито Рождество!
    Здраве и щстие!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...