29 jun 2012, 10:03

Когато тpевата бе мократа стъпка на Бог

  Poesía
1.9K 0 31

Когато 

тревата бе мократа стъпка на Бог,

чух -

по къща на паяк слиза луда роса...

Тогава -

разбрах, че земята е боса...

а на очите ми -

летните косове...

Когато 

всички макове станаха синьо стъкло,

чух -

вечерта иззад скалите как пропълзява...

Тогава -

тръгнах към теб и нищо не носех...

но на очите ми -

летните косове...

Когато 

прегърна ме тъмното, а аз цялата светех,

чух -

шум от крилата ти, а долу на косача откоса...

Разбрах -

нямам очи...

но прогледнаха слепите косове...

 

посветено 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цялата светиш!
  • ...и аз я чух как пропълзява..Поздравления!!
  • Мисля, че усетих душата ти, когато си го писала...
  • Доста странно писане - явно асоциативно, но и философско (т.е. отнасящо се за повечето човеци) - има ли нещо, което прави нещата нестандартни, значи има много мисли, и повеи на съзнанието, и трепкащи мигове, които не могат да се задържат... Мисля си, че е много добре да виждаме различното, новото, хубавото и да ни хубаво общо, заедно, без да знаем точно какво е мислил авторът, но да чувстваме неговото чувство.
  • Честито Рождество!
    Здраве и щстие!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....