Jun 29, 2012, 10:03 AM

Когато тpевата бе мократа стъпка на Бог

  Poetry
1.9K 0 31

Когато 

тревата бе мократа стъпка на Бог,

чух -

по къща на паяк слиза луда роса...

Тогава -

разбрах, че земята е боса...

а на очите ми -

летните косове...

Когато 

всички макове станаха синьо стъкло,

чух -

вечерта иззад скалите как пропълзява...

Тогава -

тръгнах към теб и нищо не носех...

но на очите ми -

летните косове...

Когато 

прегърна ме тъмното, а аз цялата светех,

чух -

шум от крилата ти, а долу на косача откоса...

Разбрах -

нямам очи...

но прогледнаха слепите косове...

 

посветено 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Цялата светиш!
  • ...и аз я чух как пропълзява..Поздравления!!
  • Мисля, че усетих душата ти, когато си го писала...
  • Доста странно писане - явно асоциативно, но и философско (т.е. отнасящо се за повечето човеци) - има ли нещо, което прави нещата нестандартни, значи има много мисли, и повеи на съзнанието, и трепкащи мигове, които не могат да се задържат... Мисля си, че е много добре да виждаме различното, новото, хубавото и да ни хубаво общо, заедно, без да знаем точно какво е мислил авторът, но да чувстваме неговото чувство.
  • Честито Рождество!
    Здраве и щстие!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....