21 ago 2023, 8:57  

Когато тръгнат първите слани

425 1 0

КОГАТО ТРЪГНАТ ПЪРВИТЕ СЛАНИ

 

Разказаното бавно се изронва –

изсъхнал хляб, забравен във долапа.

Ще хлътна мълком в хладния октомври –

защото любовта е още сляпа.

 

Обидите аз никога не помня –

дори на знам успях ли в тях да вникна.

За тишината знам, че е виновна

забравата с нахалния си кикот.

 

Една минута стига да си някой,

когото да сънувам цяла вечност

Покоят нежелан по-малко стяга,

примесен ли е с капчица човечност.


Благодаря на всички, които ще спрат и прочетат.

Не ме блазнят дежурни коментари или оценки, авторовата суета е най-страшният убиец на вдъхновението.

Бъдете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...