23 mar 2017, 7:34  

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб

  Poesía
1.1K 9 23

Когато тръгнеш,   искам да съм с гръб –

последните ти крачки да не видя,

дори ако при утрешната скръб

за тази глупост  се възненавидя!...

 

И сигурно ще чувам съкрушен

от мен как  бавно се отдалечаваш,

как  пулсът ми, опасно учестен,

последните ти крачки отброява...

 

Когато после стане глухо пак

и гърлото ми стисне тишината,

невидим гарван ще ме стресне с грак

преди да ме прегърне самотата...

 

Подгонен от ехидния му смях

назад  ще хукна да те търся в мрака

с товар нелеп  като случаен  грях,

а  Нищото зад  ъгъла ще чака!...

 

И него ще попитам – ща не ща...

Подгонена от лудите таксита -

разлюбена, отчаяна,  в нощта

за теб душата всекиго ще пита…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че се отби тук, Ирина!.. Пропуснал съм момента, когато си коментирала стиха и те моля да ме извиниш!...Да, права си - понякога късно се разкайваме за нещо, което сме могли с мъничко старание да задържим!...
  • Прав си ,Роберт,времето не стига за всичко!И в крачка да четем стиховете на фаворитите си,няма много време за своите...Имах един професор Балевски-най-големия майстор на вицове.Където и да отиде,или чуе някакво изречение и....той има виц за това.Мисля,че и ти си така-и един поглед някъде и вече той ти нашепва темата.А съдържанието на тоя стих дава повод за размисъл-защо винаги късно се разкайваме за нещо,което е можело с мъъъъничко старание да се задържи....
  • Благодаря ви, Светла и Дими!...
  • Тъжно,но в същото време толкова красиво.Поздравления!
  • Прекрасно...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....