Когато тръгнеш, искам да съм с гръб
Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен
от мен как бавно се отдалечаваш,
как пулсът ми, опасно учестен,
последните ти крачки отброява...
Когато после стане глухо пак
и гърлото ми стисне тишината,
невидим гарван ще ме стресне с грак
преди да ме прегърне самотата...
Подгонен от ехидния му смях
назад ще хукна да те търся в мрака
с товар нелеп като случаен грях,
а Нищото зад ъгъла ще чака!...
И него ще попитам – ща не ща...
Подгонена от лудите таксита -
разлюбена, отчаяна, в нощта
за теб душата всекиго ще пита…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
