Когато тръгнеш, искам да съм с гръб –
последните ти крачки да не видя,
дори ако при утрешната скръб
за тази глупост се възненавидя!...
И сигурно ще чувам съкрушен
от мен как бавно се отдалечаваш,
как пулсът ми, опасно учестен,
последните ти крачки отброява...
Когато после стане глухо пак
и гърлото ми стисне тишината,
невидим гарван ще ме стресне с грак
преди да ме прегърне самотата... ...