23 мар. 2017 г., 07:34  

Когато тръгнеш, искам да съм с гръб

1.1K 9 23

Когато тръгнеш,   искам да съм с гръб –

последните ти крачки да не видя,

дори ако при утрешната скръб

за тази глупост  се възненавидя!...

 

И сигурно ще чувам съкрушен

от мен как  бавно се отдалечаваш,

как  пулсът ми, опасно учестен,

последните ти крачки отброява...

 

Когато после стане глухо пак

и гърлото ми стисне тишината,

невидим гарван ще ме стресне с грак

преди да ме прегърне самотата...

 

Подгонен от ехидния му смях

назад  ще хукна да те търся в мрака

с товар нелеп  като случаен  грях,

а  Нищото зад  ъгъла ще чака!...

 

И него ще попитам – ща не ща...

Подгонена от лудите таксита -

разлюбена, отчаяна,  в нощта

за теб душата всекиго ще пита…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, че се отби тук, Ирина!.. Пропуснал съм момента, когато си коментирала стиха и те моля да ме извиниш!...Да, права си - понякога късно се разкайваме за нещо, което сме могли с мъничко старание да задържим!...
  • Прав си ,Роберт,времето не стига за всичко!И в крачка да четем стиховете на фаворитите си,няма много време за своите...Имах един професор Балевски-най-големия майстор на вицове.Където и да отиде,или чуе някакво изречение и....той има виц за това.Мисля,че и ти си така-и един поглед някъде и вече той ти нашепва темата.А съдържанието на тоя стих дава повод за размисъл-защо винаги късно се разкайваме за нещо,което е можело с мъъъъничко старание да се задържи....
  • Благодаря ви, Светла и Дими!...
  • Тъжно,но в същото време толкова красиво.Поздравления!
  • Прекрасно...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...