Когато тъжните очи заспиват
Когато тъжните очи заспиват,
сътворени и измислени лъчи заливат.
Лицето твое с ласки да покрият,
гальовните ми чувства да разкрият.
А сутрин с погледа вглъбен
тайно късаш розите на двора,
щастлив си още от сънят с мен,
че прегръщах те, пред всички хора!
Когато тъжните очи заспиват
искаш да пътуваш в нежен блян
по пътят с твоите думи начертан,
в мечтите мои само извървян!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Николова Todos los derechos reservados
