Когато тъжните очи заспиват,
сътворени и измислени лъчи заливат.
Лицето твое с ласки да покрият,
гальовните ми чувства да разкрият.
А сутрин с погледа вглъбен
тайно късаш розите на двора,
щастлив си още от сънят с мен,
че прегръщах те, пред всички хора!
Когато тъжните очи заспиват
искаш да пътуваш в нежен блян
по пътят с твоите думи начертан,
в мечтите мои само извървян!
© Мария Николова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
