Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
22 feb 2011, 20:44

Когато вали...

  Poesía » Otra
1.8K 0 9

Отново дъжд навън вали...

Събужда старите ни спомени,

дълбоко в сърцата ни заспали.

А как наивно е да мислим, че

сме ги забравили отдавна!

 

Истинската любов никога не си отива!

Спотайва се тихо в душата

и нещо тъжно ни нашепва 

в прегръдката на самотата... 


Думи неизречени или забравен смях,

продадохме си чувствата на вятъра!

Това бе най-големият ни грях!


И сега, когато вали...

В очите ни блестят сълзи от

спомени и нежност, очакващи щастието

да се завърне, цяла вечност!

Но... само мислите разхождат се в дъжда.

Ах, колко е студено!

Кога по пътя на живота изгубихме и любовта?...

                                                                                                                                                                     16.04.2010г.                                                                                                                          




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря ти Огнян!
  • ekstasis (Михаил Цветански)
    ekstasis (Михаил Цветански)
    Нека вали, и да измива
    онази болка и тъга...
    След облак-слънцето се впива
    с лъчите си във любовта.

    Поздрави за дъждовните чувства и стихове, Моника!

  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря ти от сърце,Кръстина!Много мило послание!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Много красив елегичен стих посветен на любовта, която помним,
    но не можем да върнем в настоящето... Поздрави и за тъжната
    лирическа и за прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Luna13 (Моника Стойчева)
    Luna13 (Моника Стойчева)
    Благодаря,ви приятели за топлите думи!Зарадвахте ме много!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0