Когато вали...
Отново дъжд навън вали...
Събужда старите ни спомени,
дълбоко в сърцата ни заспали.
А как наивно е да мислим, че
сме ги забравили отдавна!
Истинската любов никога не си отива!
Спотайва се тихо в душата
и нещо тъжно ни нашепва
в прегръдката на самотата...
Думи неизречени или забравен смях,
продадохме си чувствата на вятъра!
Това бе най-големият ни грях!
И сега, когато вали...
В очите ни блестят сълзи от
спомени и нежност, очакващи щастието
да се завърне, цяла вечност!
Но... само мислите разхождат се в дъжда.
Ах, колко е студено!
Кога по пътя на живота изгубихме и любовта?...
16.04.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Стойчева Все права защищены
