Feb 22, 2011, 8:44 PM

Когато вали...

  Poetry » Other
1.8K 0 9

Отново дъжд навън вали...

Събужда старите ни спомени,

дълбоко в сърцата ни заспали.

А как наивно е да мислим, че

сме ги забравили отдавна!

 

Истинската любов никога не си отива!

Спотайва се тихо в душата

и нещо тъжно ни нашепва 

в прегръдката на самотата... 


Думи неизречени или забравен смях,

продадохме си чувствата на вятъра!

Това бе най-големият ни грях!


И сега, когато вали...

В очите ни блестят сълзи от

спомени и нежност, очакващи щастието

да се завърне, цяла вечност!

Но... само мислите разхождат се в дъжда.

Ах, колко е студено!

Кога по пътя на живота изгубихме и любовта?...

                                                                                                                                                                     16.04.2010г.                                                                                                                          




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти Огнян!
  • Нека вали, и да измива
    онази болка и тъга...
    След облак-слънцето се впива
    с лъчите си във любовта.

    Поздрави за дъждовните чувства и стихове, Моника!

  • Благодаря ти от сърце,Кръстина!Много мило послание!
  • Много красив елегичен стих посветен на любовта, която помним,
    но не можем да върнем в настоящето... Поздрави и за тъжната
    лирическа и за прекрасната поетеса! БЪДИ!
  • Благодаря,ви приятели за топлите думи!Зарадвахте ме много!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...