22 abr 2009, 18:02

Когато вече ме няма...

  Poesía
1.3K 1 11

Когато вече ме няма...

 

... от дървета постройте сал -

красива клада,

накичете го с цветя...

... две монети във ръката -

на лодкаря да платя...

... огън всичко да погълне

и във пепел да превърне

той плътта,

а душата да прегърне

необятността!...

04.08.2008г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е въздействащо! Като се замислих, осъзнах колко кратък е човешкият живот и как не оценяваме времето, което ни е дадено от Бога! Нека мислим по-позитивно! Поздрав!
  • Браво Теди много е въздействащо Хареса ми
  • Отговорът е простичък - "Защото не знаем и не можем да ценим това, което имаме, и се опитваме да имаме това, което нямаме."
  • На прав път си, но тая тъга...искаш да ни разплачеш? Мен почти оспя, като трябва да рисувам една тежка картина, да я рисувам с тъга, а тя да излъчва младост, живот. Защо сме толкова тъжни Българите?
  • Благодаря ви, че пишете коментари! Така ми помагате да разбера дали съм на прав път!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...