Apr 22, 2009, 6:02 PM

Когато вече ме няма... 

  Poetry
891 0 11

Когато вече ме няма...

 

... от дървета постройте сал -

красива клада,

накичете го с цветя...

... две монети във ръката -

на лодкаря да платя...

... огън всичко да погълне

и във пепел да превърне

той плътта,

а душата да прегърне

необятността!...

04.08.2008г.

© Теодора Арнаудова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е въздействащо! Като се замислих, осъзнах колко кратък е човешкият живот и как не оценяваме времето, което ни е дадено от Бога! Нека мислим по-позитивно! Поздрав!
  • Браво Теди много е въздействащо Хареса ми
  • Отговорът е простичък - "Защото не знаем и не можем да ценим това, което имаме, и се опитваме да имаме това, което нямаме."
  • На прав път си, но тая тъга...искаш да ни разплачеш? Мен почти оспя, като трябва да рисувам една тежка картина, да я рисувам с тъга, а тя да излъчва младост, живот. Защо сме толкова тъжни Българите?
  • Благодаря ви, че пишете коментари! Така ми помагате да разбера дали съм на прав път!
  • Мистично... Хареса ми!
  • Добро!
  • Хубаво е, Теодора. Само ме смущава липсата на главни букви (но това е мой проблем).
    Поздрави!
  • огън всичко да погълне

    и във пепел да превърне

    той плътта,

    а душата да прегърне

    необятността!...


    Поздрав!
  • Много поетично казано!Хареса ми
  • Искам да разбера мнението ви! Ще се радвам, ако отделите минута за коментар!
Random works
: ??:??