22 апр. 2009 г., 18:02

Когато вече ме няма...

1.3K 1 11

Когато вече ме няма...

 

... от дървета постройте сал -

красива клада,

накичете го с цветя...

... две монети във ръката -

на лодкаря да платя...

... огън всичко да погълне

и във пепел да превърне

той плътта,

а душата да прегърне

необятността!...

04.08.2008г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Арнаудова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е въздействащо! Като се замислих, осъзнах колко кратък е човешкият живот и как не оценяваме времето, което ни е дадено от Бога! Нека мислим по-позитивно! Поздрав!
  • Браво Теди много е въздействащо Хареса ми
  • Отговорът е простичък - "Защото не знаем и не можем да ценим това, което имаме, и се опитваме да имаме това, което нямаме."
  • На прав път си, но тая тъга...искаш да ни разплачеш? Мен почти оспя, като трябва да рисувам една тежка картина, да я рисувам с тъга, а тя да излъчва младост, живот. Защо сме толкова тъжни Българите?
  • Благодаря ви, че пишете коментари! Така ми помагате да разбера дали съм на прав път!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...