22.04.2009 г., 18:02

Когато вече ме няма...

1.3K 1 11

Когато вече ме няма...

 

... от дървета постройте сал -

красива клада,

накичете го с цветя...

... две монети във ръката -

на лодкаря да платя...

... огън всичко да погълне

и във пепел да превърне

той плътта,

а душата да прегърне

необятността!...

04.08.2008г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Арнаудова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е въздействащо! Като се замислих, осъзнах колко кратък е човешкият живот и как не оценяваме времето, което ни е дадено от Бога! Нека мислим по-позитивно! Поздрав!
  • Браво Теди много е въздействащо Хареса ми
  • Отговорът е простичък - "Защото не знаем и не можем да ценим това, което имаме, и се опитваме да имаме това, което нямаме."
  • На прав път си, но тая тъга...искаш да ни разплачеш? Мен почти оспя, като трябва да рисувам една тежка картина, да я рисувам с тъга, а тя да излъчва младост, живот. Защо сме толкова тъжни Българите?
  • Благодаря ви, че пишете коментари! Така ми помагате да разбера дали съм на прав път!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...