29 ene 2007, 17:37

Когато всичко изгуби смисъл...

  Poesía
1.1K 0 0
Погледнеш ли към мрака,
в лицето на смъртта,
болка ще усетиш,
ще тънеш в нищета.
Мъгла ще те обгърне,
очи ще проблясват.
И кой ли ще се върне?
Това те не казват.
Ще опиташ да прогледнеш в тъмнината,
но никой няма да те хване за ръката.
А демонът зъл над теб ще "бди",
радостта ще изсмуква, душата ще кърви...

Пропадаш...пропадаш...
Умираш...умираш...
В отчайваща болка,
в тъмнината загиваш.
Светлината побягна,
любовта ти прогони,
а радостта започна сълзи да рони.
Тишината бучи в ушите жестоко
и навлиза в душата дълбоко, дълбоко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...