29 ene 2007, 17:37

Когато всичко изгуби смисъл...

  Poesía
1.1K 0 0
Погледнеш ли към мрака,
в лицето на смъртта,
болка ще усетиш,
ще тънеш в нищета.
Мъгла ще те обгърне,
очи ще проблясват.
И кой ли ще се върне?
Това те не казват.
Ще опиташ да прогледнеш в тъмнината,
но никой няма да те хване за ръката.
А демонът зъл над теб ще "бди",
радостта ще изсмуква, душата ще кърви...

Пропадаш...пропадаш...
Умираш...умираш...
В отчайваща болка,
в тъмнината загиваш.
Светлината побягна,
любовта ти прогони,
а радостта започна сълзи да рони.
Тишината бучи в ушите жестоко
и навлиза в душата дълбоко, дълбоко...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хрис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...