29 янв. 2007 г., 17:37

Когато всичко изгуби смисъл...

1.1K 0 0
Погледнеш ли към мрака,
в лицето на смъртта,
болка ще усетиш,
ще тънеш в нищета.
Мъгла ще те обгърне,
очи ще проблясват.
И кой ли ще се върне?
Това те не казват.
Ще опиташ да прогледнеш в тъмнината,
но никой няма да те хване за ръката.
А демонът зъл над теб ще "бди",
радостта ще изсмуква, душата ще кърви...

Пропадаш...пропадаш...
Умираш...умираш...
В отчайваща болка,
в тъмнината загиваш.
Светлината побягна,
любовта ти прогони,
а радостта започна сълзи да рони.
Тишината бучи в ушите жестоко
и навлиза в душата дълбоко, дълбоко...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хрис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...