Jan 29, 2007, 5:37 PM

Когато всичко изгуби смисъл...

  Poetry
1.1K 0 0
Погледнеш ли към мрака,
в лицето на смъртта,
болка ще усетиш,
ще тънеш в нищета.
Мъгла ще те обгърне,
очи ще проблясват.
И кой ли ще се върне?
Това те не казват.
Ще опиташ да прогледнеш в тъмнината,
но никой няма да те хване за ръката.
А демонът зъл над теб ще "бди",
радостта ще изсмуква, душата ще кърви...

Пропадаш...пропадаш...
Умираш...умираш...
В отчайваща болка,
в тъмнината загиваш.
Светлината побягна,
любовта ти прогони,
а радостта започна сълзи да рони.
Тишината бучи в ушите жестоко
и навлиза в душата дълбоко, дълбоко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хрис All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...