Незабравима (Кремена Стоева)
243 8721
23 mar 2008, 14:11

Когато всичко свърши 

  Poesía » Otra
1845 0 42



Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда
с достойна за езика епопея.
Очите ми... очите ми изгаряха,
отворих устни... странно... да попея.
Поредната любов прескочи бързо
приведеното ми от немощ тяло.
Безумно е, безумно е, че още
сънувам я... и всичко става бяло.
Зениците ми пламъчно проблясваха
в ръцете ми... заспала черна котка.
С подгънатите колене... на пясъка
морето ме повлачи... като котва.
И няма как да върна невидяното,
видяното остана сред забравата.
И няма как да диря пожеланото,
когато в нежеланото е драмата.
Когато всичко свърши... ще прогледна,
(открия ли се - мога да си тръгна).
А гордият ми профил ще бледнее
под купола... в онази стара църква.


© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Креми....!!!...
  • Прекрасно!Минава като на лента пред очите,много образно!Можеш го писането и това си е!
    Поздрави от фенка
  • "И няма как да диря пожеланото,
    когато в нежеланото е драмата.
    Когато всичко свърши... ще прогледна,
    (открия ли се - мога да си тръгна)."
    Много истина, много мъдрост и сила има в стиховете ти, Възхищавам се на поезията ти!
  • е разкош-- много ми харесва как пишеш
  • Не знам дали настръхването е някаква проява на слабост,но ако е така,то си признавам,че съм най-слабият тук!Изключително силно въздействие!Удоволствие е да те чета!
  • незнам...мога само да мълча...като в стара църква
  • Благодаря за вниманието!
  • Освен, че е поредното ти прекрасно сътворение, няма какво да кажа друго.

    Поздрав и целувчици Креми
  • Прекрасен стих!!!Поздрави
  • "Поредната любов прескочи бързо
    приведеното ми от немощ тяло.
    Безумно е, безумно е, че още
    сънувам я... и всичко става бяло."
    Много съм пропуснала, но наваксвам!
    Докато намеря думи за коментар ще закъснея за работа.
    Но ти знаеш каква голяма сила си!!!
  • А гордият ми профил ще бледнее
    под купола... в онази стара църква.

    Красива си!
  • Благодаря ви!
  • Безумно е, безумно е, че още
    сънувам я...

    И в сънищата аз живея ...

    Креми ,невероятно е !
    Прегръдка и целувка от мен .
  • Без думи съм...
  • Креми, много силен стих! Особено финала ти!
  • Удоволствието беше изцяло мое... Благодаря ви!
  • Страхотен стих!!! Поздравления!
  • Невероятно красив стих! Чиста поезия...!
    Великолепие от чувства и слова...и тази
    стара...прегърбена църква...Разкошно...
    с обич, мила Креми.
  • Много силен стих!
    Болезнен,изстрадан...
    Почувствах го...
  • Четох, четох и пак... четох!
    Сещаш ли се защо?
  • вярвай в светлото, Креми!
  • Много силно,написано с много чувство и неповторим талант.

    Когато всичко свърши ... ще прогледна.
    Открия ли се - мога да си тръгна.

    Звучи ми като мото.И верую.
  • Благодаря...
  • Невероятна си ,Креми...Стихът ти е наистина епичен...
  • "И няма как да върна невидяното,
    видяното остана сред забравата. "

    !!!!!!!!
  • Креми...!
  • "Безумно е, безумно е, че още
    сънувам я... и всичко става бяло."
    Колкото и да е болезнена, пожелавам ти да не спираш да я сънуваш.
  • "Когато всичко свърши...ще прогледна"
    Силен и болезнен стих!Поздравления, Креми!
  • !!!!!!!!!!


    Невероятно е!!!
    Аплодисменти!!!
  • Вчера написах, че има творби които не мога да коментирам! Тази е точно такава, тук предпочитам да замълча и да я прочета още няколко пъти!Браво, скъпа!

    Дечева излезе права
  • Невероятен стих... смая ме... поздрави и бурни аплодисменти
  • Браво Креми,много ми хареса,прочетох го на един дъх!!!Прегръдки
  • Достойна за възхищение!!!
  • Страхотен стих!Аплодисменти!
  • Йессс!!!!
  • Кремсън... Много сънища, душо, много нещо! Предписвам разходки сред природата и дозирани порции смях! Изкефих се/ за пореден път сред думите ти!/!
    Ave
  • Браво!!
    Без повече думи...
  • Много хубаво, образно, изстрадано. Обичам да чета поезията ти!

    "Когато всичко свърши... ще прогледна,
    (открия ли се - мога да си тръгна)." - най-важно е да можеш да се откриеш, за да успееш да си тръгнеш..
  • Кошмари, Жоро.. кошмари.

    Благодаря ви!
  • Открия ли се ще си тръгна,
    с похoдка на маслено черна котка
    изпила млякото ти. Ще преглътна,
    поднесено в обърнат купол на черква,
    където се молехме... за грях,
    преплетени на гарвани.
    Нощта ни татуира в страх,
    изляха ни пера сантиментални.
    Чернеят, а мастилото е бяло
    и тича със букет към бяла църква,
    а профилът отмалява, отмалява
    ... и от църквата си тръгва...


    Mного образност, редакторът се редактира, или ъпгрейдва готов за ново измерение (или просто сънува кошмари.)
  • Абе, Кременаааааа...
    Останах със зяпнала уста.
    Жесток стих!Образен!
    Евалла ти!
  • Най-сетне да съм на подходящото място в подходящия момент!!!
    Великолепен стих!!! Чета с удоволствие и вълнение всичко написано от теб, но първите ми мисли са толкова емоционални, че най-често си "преглъщам" коментара!!!
Propuestas
: ??:??