Когато всичко свърши
Дали усещам? Толкова съм мъртва.
Перото ми е днес сантиментално.
Помолих се в прегърбената църква,
и гарван чер заграчи... ритуално.
Погребах и последната надежда
с достойна за езика епопея.
Очите ми... очите ми изгаряха,
отворих устни... странно... да попея.
Поредната любов прескочи бързо
приведеното ми от немощ тяло.
Безумно е, безумно е, че още
сънувам я... и всичко става бяло.
Зениците ми пламъчно проблясваха
в ръцете ми... заспала черна котка.
С подгънатите колене... на пясъка
морето ме повлачи... като котва.
И няма как да върна невидяното,
видяното остана сред забравата.
И няма как да диря пожеланото,
когато в нежеланото е драмата.
Когато всичко свърши... ще прогледна,
(открия ли се - мога да си тръгна).
А гордият ми профил ще бледнее
под купола... в онази стара църква.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
