Когато вятърът погали
свежата роса.
Когато птиците запеят
заедно със утринта.
Когато камъните се превърнат
във букет цветя.
Когато есента във пролет се обърне
или пък във лято.
Когато от безсмислиците
се преситя,
ще се събудя.
Ще се събудя
и ще стъпча
онова перверзно ято
от посечени мечти.
Когато вятърът погали
свежата роса.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Явор Костов Todos los derechos reservados
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
