Когато вятърът погали
свежата роса.
Когато птиците запеят
заедно със утринта.
Когато камъните се превърнат
във букет цветя.
Когато есента във пролет се обърне
или пък във лято.
Когато от безсмислиците
се преситя,
ще се събудя.
Ще се събудя
и ще стъпча
онова перверзно ято
от посечени мечти.
Когато вятърът погали
свежата роса.
© Явор Костов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
