Когато вятърът погали
свежата роса.
Когато птиците запеят
заедно със утринта.
Когато камъните се превърнат
във букет цветя.
Когато есента във пролет се обърне
или пък във лято.
Когато от безсмислиците
се преситя,
ще се събудя.
Ще се събудя
и ще стъпча
онова перверзно ято
от посечени мечти.
Когато вятърът погали
свежата роса.
© Явор Костов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
